Толкова дълго те търсих,
толкова дълго те помних.
И те скрих някъде в себе си
и затворих вратите в душата си.
Толкова много те исках,
толкова много душата жела те.
Но ти замълча...Не пророни словата
страхът надделя ти в душата.
И мълчахме.....
И ето...Днес отворих вратите
на старите рани
и достигна до теб мисълта ми..
И ти писах.....И ти отговори...
И отвори ми рани в душата...
Все така те иска сърцето,
години подред те желае.
И така си живее,самотно
и малка сълза си в окото.
Но пак те обичам
и пак си е искам.
Ти си част от душата.
И дори години да минат
ще си нежност в моята есен...