Постинг
26.09.2014 11:26 -
Тинейджърска песничка Недялко Иванов
На младостта ни лодката отплува,
реката на живота си тече
и виждам във дъжда да се целуват
едно момиче и едно момче.
Ръцете й – разнежени и тънки –
като венец на мокрия му врат.
Здравей, любов, облечена във дънки,
здравей, надежда в тоз объркан свят!
Във нас отдавна всичко е изстинало,
жестоко гледат нашите очи.
Треперим пак пред утрешното минало,
а вчерашното бъдеще горчи.
А те вървят във свойто светло кралство –
единственото кралство на света.
Вървят с великолепното нахалство
на непукизма и на младостта.
Като светулки в днешната тъмница
през локвите, през уличната кал
върви една тийнейджърка – кралица,
прегърнала тийнейджърския крал.
На масата си аз ще ги поканя
да не изстине обедът готов.
Със хляб и песен аз ще ги нахраня,
а те ще ме нахранят със любов.
реката на живота си тече
и виждам във дъжда да се целуват
едно момиче и едно момче.
Ръцете й – разнежени и тънки –
като венец на мокрия му врат.
Здравей, любов, облечена във дънки,
здравей, надежда в тоз объркан свят!
Във нас отдавна всичко е изстинало,
жестоко гледат нашите очи.
Треперим пак пред утрешното минало,
а вчерашното бъдеще горчи.
А те вървят във свойто светло кралство –
единственото кралство на света.
Вървят с великолепното нахалство
на непукизма и на младостта.
Като светулки в днешната тъмница
през локвите, през уличната кал
върви една тийнейджърка – кралица,
прегърнала тийнейджърския крал.
На масата си аз ще ги поканя
да не изстине обедът готов.
Със хляб и песен аз ще ги нахраня,
а те ще ме нахранят със любов.
Няма коментари
