Постинг
09.01.2015 21:21 -
ПАРЧЕНЦАТА, ОСТАНАЛИ ОТ МЕН Павлина Николова
Когато във живота ми дойде,
навсякъде ухаеше на пролет.
И аз, разперих своите криле,
превърнала мечтите си във полет.
Дърветата разцъфваха красиво,
възкръсваше светът с живота нов,
а аз се чувствах истински щастлива...
Почувствах те, почувствах те, Любов!
Различно беше лятото. Измамно...
Разтягаше лицата в нервен смях.
Тогава в теб усетих нещо странно -
промяна, от която бе ме страх.
През есента валежът на листата
напомняше на чувството във мен.
Любов? Или присъда „Прокълната!”,
убиваща ме бавно ден след ден...
Не закъсня онази страшна зима.
И с леден дъх в прегръдка ме скова.
Сърцето ми затрупа със лавина.
Останалото – студ. И самота.
И днес се лутам сред развалини...
Светът ми е напълно разрушен.
Ела, Любов, за спомен си вземи
парченцата, останали... от мен!
навсякъде ухаеше на пролет.
И аз, разперих своите криле,
превърнала мечтите си във полет.
Дърветата разцъфваха красиво,
възкръсваше светът с живота нов,
а аз се чувствах истински щастлива...
Почувствах те, почувствах те, Любов!
Различно беше лятото. Измамно...
Разтягаше лицата в нервен смях.
Тогава в теб усетих нещо странно -
промяна, от която бе ме страх.
През есента валежът на листата
напомняше на чувството във мен.
Любов? Или присъда „Прокълната!”,
убиваща ме бавно ден след ден...
Не закъсня онази страшна зима.
И с леден дъх в прегръдка ме скова.
Сърцето ми затрупа със лавина.
Останалото – студ. И самота.
И днес се лутам сред развалини...
Светът ми е напълно разрушен.
Ела, Любов, за спомен си вземи
парченцата, останали... от мен!
Няма коментари
