Шекспир        превод Валери Петров

Да бъдеш или да не? Туй е въпросът.
Дали е по достойно да понасяш
стрелите на свирепата съдба,
или обнажил меч, да се опълчиш
срещу море от мъки и в таз битка
да ги зачеркнеш всички? Смърт...Заспиваш...
И толкова...И в тоя сън изчезват
душевния ти гнет и всички болки,
измъчващи плътта ни. Такъв завършек -
и от бога да го просиш! Смърт...Заспиваш...
Заспиваш... И сънуваш може би?
Ха, туй е спънката! Защото туй -
какви ли сънища ще ни споходят
в тоз смъртен сън, когато се измъкнем
от тленната обвивка- то ни спира,
таз мисъл прави земните ни мъки
тъй дълголетни. Кой търпял би инак
безчетните камшици на века ни:
неправдите на наглия подтисник,
всокомерието на рода,
сълзите на отритната обич,
бавежа на закона, произвола
на тлъстия чиновник, злия присмех,
със който недостойния заплаща
на тихата заслуга – всичко туй,
когато едно бодване тук вляво
очиства сметките ни? Кой би пъшкал
под бремето на отмилял живот,
ако не беше този страх пред нещо
зад гроба, в неоткритата страна
отдето никой пътник се не връща?
Той смазва волята ни и ни кара
да се мирим с познатите беди,
наместо да летим към непознати…
        - Звучи ли ви твърде познато?

Гениите винаги са съвременни.
А на тебе - поздравления, че го припомняш! :)