Само луната и славеят-
над сърцето ми в пет сутринта.
Чисто е утрото, здраво е-
миг от началото на света.

Хайде да почнем отново.
Хаоса нощен да подредим.
Първото, дивото слово
да приласкаем, да опитомим....

Да се научим от вятъра
на простор, свобода и озон.
И да дадем на душата
лятна сянка и зимен подслон.

Колко е лесно без злобата,
колко е хубаво с любовта.
Славеят пее във клоните
странни, невероятни неща.

Идва и слънцето- точно е.
Сякаш изгрява заради мен.
Само че как се започваше
този живот подреден?